Публикацията "За долара и лева" предизвика следния диалог във Фейсбук групата "СВОБОДНА ИКОНОМИКА = НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ !":
 |
ХРИСТО МАНОЛОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДПЗЦС (dpzcs.com): Сега намерих малко свободно време, та реших да поразнищя малко въпросите, зададени от Дани. |
1. Емитирането на нови пари не създава нова реална стойност само по себе си. Но липсата на достатъчно пари, търсещи реален продукт (стоки и услуги), е в състояние да попречи на частния сектор да създава реален продукт. Иначе казано: Когато икономиката работи при непълно оползотворяване на наличните ресурси, производствени мощности и хора, добавянето на нови пари ще води до увеличаване на общото производство и на националния доход, и до намаляване на безработицата. Когато икономиката работи при пълна заетост на наличните ресурси, производствени мощности и хора, добавянето на нови пари ще води до инфлация.
2. Номинално погледнато данъците не финансират разходите на държава, притежаваща монетарен суверенитет - тя винаги може да създаде номиналите (парите), с които да закупи всичко, което желае и е налично за продан в нейната собствена валута.
3. Преразпределянето на номиналния доход (посредством данъците и публичните разходи) се явява всъщност преразпределяне на реален продукт, тъй като в една монетарно базирана икономика достъпа до произведения реален продукт се осъществява посредством парите. Не бива, обаче, да слагаме знак за равенство между парите и хляба (например)! Макар при определени условия да можем да получим хляб срещу парите си, това не значи, че те са едно и също нещо. Парите са просто финансов актив (нечий дълг - обещание, което може и да не бъде изпълнено), хлябът е нещо реално - с него можеш да се нахраниш.
4. Безработен е този, който търси работа срещу определено заплащане в националната валута, но не намира такава. Ако някой иска да работи срещу заплащане в чужда валута, но не намира такава работа, това не е грижа на националното правителство. Налагайки определено данъчно задължение върху своите граждани, държавата не просто създава търсене за своята валута, но също така създава и безработица, която само публичните разходи са в състояние да заличат. Ако публичните разходи не са достатъчни да покрият данъчните задължения на частния сектор плюс желанието му за спестяване в националната валута, то безработица неминуемо ще има. Именно безработицата, която държавата сама е причинила е нейна грижа. Естествено държавата прави това не защото иска да има безработица, а защото желае да прехвърли определени ресурси и хора от частния в публичния сектор, за да предостави на частния сектор определени публични услуги.
5. Съгласно чл.16 от Конституцита задължение на държавата е да осигури работа на всеки, който желае такава ("Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона.").
6. Съгласно Всеобщата декларация за правата на човека чл.25:
"Bсеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Tой има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини."
Имайки предвид 4., 5. и 6. - държавата има задължението да осигури работа на всеки, който е годен и желае да работи такава срещу заплащане в националната валута, а също така е длъжна да осигури определен минимален жизнен стандарт на всеки един от гражданите си, дори ако по някаква независеща от него причина той не е в състояние да го направи сам. Политически въпрос е да се определи какъв минимален жизнен стандарт е редно да бъде гарантиран за всеки, а икономически въпрос е да съумеем да произведем достатъчно количество реален продукт, така че да има за всички. Мисля, че ММТ дава добри насоки как да постигнем второто. А първото се нарича Безусловен Базов Доход, който представлява концепция също толкова трудна за схващане и приемане, колкото и ММТ (поне на първо четене :-)
