 |
| WARREN MOSLER и кучето му :-) |
Преди няколко години Марио Драги заяви, че ЕЦБ ще направи всичко, което е нужно (в рамките на правилата), за да предпази от банкрут националните правителства на Еврозоната, което веднага спря нарастването на лихвите по държавните дългове, сваляйки ги там, където са и днес. Но това дойде също с условието относно фискалната политика – което гласеше, че при нарушение на фискалните правила, ЕЦБ заплашваше да оттегли подкрепата си.
Сега е различно. Като част от широкообхватната борба за спиране на сегашните дефлационни сили, националните централни банки сега ще изкупват собствения си национален дълг, и съответно, практически, елиминирайки риска от банкрут. И всичко това без да се споменават някакви условия относно фискалната политика. Това всъщност означава, че най-новата политика на количествени улеснения (QE) премахва левъриджа на ECB над националните фискални политики, тъй като ЕЦБ не обвърза покупките на облигации с фискалното съблюдаване (режене на разходите).
Така Гърция и Италия, двете страни-членки на Еврозоната, желаещи фискални експанзии са операционно освободени да го направят без заплахата от банкрут, която да повиши лихвените ставки. Те могат да бъдат глобени и т.н., но това е много различен проблем от предишния, свързан с изпадането в несъстоятелност.
Така че вратата е отворена за всеки, който е достатъчно дързък да мине през нея. Както и да е обаче, вероятно те не го знаят, а и ако го знаеха, не биха отишли там...
И както съм дискутирал и преди, политиката на количествени улеснения (QE), сама по себе си, има дефлационен/затягащ характер, правеща еврото силно, което пък превръща лошата ситуация в още по-лоша.
Източник: The Center of the Universe