Христо Манолов:
"Иначе казано: Кел ти файда от ползата кат нема келепир?
Дарвинистичният подход към начина, по който следва да бъде устроено и да функционира едно човешко общество, ми се струва някак малко не на място! За зрелостта на едно общество се съди по това как то се отнася към "най-слабите". Една верига е толкова здрава, колкото е здраво най-слабото и звено.
Явно според Иван Йонов ние българите не сме никакво общество, а просто сбирщина от егоисти! Може и да е прав! Толкова по-зле за нас! Що не вземем да сменим надписа "Съединението прави силата" с къде по-звучното "Егоизмът прави силата"?! И без това тълпата от бай ганьовци не знае какво означава по-горното от двете! Но понеже Иван Йонов не си пада по патоса, нека си говорим за пари!
От гледна точка на отделния предприемач паричните потоци са два вида - приходи и разходи. Целта е приходите да са по-големи от разходите. Така нашият човек ще бъде на печалба и капиталът му ще расте. Обратната ситуация никак не е желана. Това се нарича микроикономика. Само че нашият предприемач не е сам, а е част от една хаотично самоорганизираща се система наречена икономика, в която разходите за един се явяват приходи за друг. И когато всички се стремят да увеличат капитала си, това оказва общ дефлационен ефект върху икономиката, което води до срив в потреблението на стоки и услуги, респективно продажбите и приходите на нашия човек също намаляват. Това е така наречения "Парадокс на спестяването". Излизането от този "омагьосан кръг" може да стане само ако по някакъв начин парите се окажат в ръцете на потенциалните потребители, което ще рече в основата на финансовата пирамида.
Основният паричен поток винаги е насочен от основата на финансовата пирамида към нейния връх. Обратната теза става известна като "трикъл даун икономика" или "рейгъномика" и довежда до това, че богатите в САЩ стават още по-богати, бедните стават повече и все по-бедни, а средната класа все по-изчезваща. Това което е валидно на микро ниво се оказва абсолютно погрешно на макро ниво.
Вариантите за поява на пари в основата на финансовата пирамида основно са два: 1) създаване на нови пари, които да заместят блокираните (временно) от капиталистите; 2) преразпределяне на съществуващите пари от върха на пирамидата към нейната основа. И двата варианта са свързани с действия от страна на държавата, а ББД се причислява към вариант 2). За осъществяване на вариант 1) следва държавата да притежава монетарен суверенитет, което ще рече да бъде издател на националната валута, а не просто ползвател, какъвто е в момента ("валутен борд")."