Това е първата гост-публикация в блога - бе изненада и за мен самия! Авторът, Светозар Съев е български бизнесмен и патриот, с когото се запознахме задочно първо във Фейсбук, а след това и лично в София на 9 ноември 2013 г. по време на икономическата кръгла маса, посветена на теорията на свободните национални валути и макроикономическите проблеми за решаване пред България. Светозар направи и пълен видео запис на мероприятието ни, което публикува в Ютюб.
Настъпващата нова година вещае съществени промени в икономическата ситуация в България. А какви ще бъдат те?
С паническа прибързаност на 20.11. Народното Събрание прие поредният проект за промяна на закона за Банките. Защо с това бързане и какви са тези важни текстове?
Целта отново е защита на нечий интереси – Но кои? Естествено не интереса на обикновения българин – заложил жилището си, нито на българския бизнесмен – притиснат от произвола на банковия картел. Целта е при евентуален банкрут, банките да успеят да ограбят и малкото останали финансови ресурси в бедната държава и я оставят оглозгана до кокал.
Но нека разгледаме в ретроспекция, какво се случи в България, като първо Ви разкажа една приказка:
Имало едно време едно бедно родопско село Булгари в което живеели стотина селяни. Там имало всякакви, земеделци, шивачи, обущари и др. и селото представлявало почти затворена икономическа система. Те имали само 1000 лв., което страшно затруднявало икономиката на селото. Тогава при тях дошъл лихваря Европчо и им предложил да им заеме изгодно 20 000 лв. при минимална лихва от 5%. След дълги спорове и дискусии, селяните се съгласили. Започнало бурно икономическо развитие на селото. Някой си закупили плугове и машини от съседния град. Други коли и мебели. Бизнеса и потреблението нараснали видимо. Но още първата година лихваря Европчо им взел техните 1000 лв. като лихви. Годините минавали и ежегодно нещата започнали да се свиват все повече и повече. Не минали и 15 години и Европчо взел всички пари на селяните, като те му останали длъжни 20 000 лв. Всички селяни били задлъжнели както един към друг, така и към Европчо а никой нямал дори 1 лев. Развръзката била ясна – Европчо изкупил къщите и имотите на селяните без пари и всички те му станали роби, които да работят поколения наред, докато се издължат.
Това е приказката за икономическия модел – Валутен Борд – модел за колониална експлоатация. Но дали положението в България има нещо общо с приказката за село Булгари.
По данни от БНБ в момента в платежната система на България има в обръщение само 8.8 млрд. лв./ http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/nac_paydeskactivity_201303_bg.pdf / С известни колебания подобно е било положението от въвеждане на Валутния Борд. Естествено тази сума е била крайно недостатъчна за функциониране на родната ни икономика и след 99 г. започва навлизане в икономиката на външен финансов ресурс. Приложената графика показва растежа на Частният Външен Дълг от 0.7 млрд. през 1999 г. до достигането на 33 млрд. евро през 2008 г.
В момента по данни на БНБ / http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/201309_s_ged_press_a1_bg.pdf / Брутния външен дълг е около 37.2 млрд. от които Държавния външен дълг е около 4 млрд. тоест Частния външен дълг е отново в границата 33 млрд. евро. За 9 месечието на 2013 г. плащанията по дълга съгласно същия източник са около 4.15 млрд. евро, а за същия период на 2012 г. 4.73 млрд. евро. Ако предположим че средногодишните плащания по Частния външен дълг са около 4-5 млрд. то от 2008 до 2013 г. за плащания по този дълг са изразходвани повече от 25 млрд. евро. Като добавим и факта, че значителни средства от Частния външен дълг са отишли и за покриване на негативното ни външнотърговско салдо можем да заключим. че финансовата система на България е абсолютно източена. Вероятно останалите в системата пари не надхвърлят няколко млрд. евро.
А сега нека да видим какъв е Брутния вътрешен частен дълг на финансовата система. Естествено той включва Частния Външен Дълг + Спестяванията и депозитите на нефинасовите институции / граждани и фирми /. Тази сума възлиза на 33 млрд. евро ЧВД и Депозити в размер на 51 млрд.лв / 26 млрд. евро/ по данни на БНБ /http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/201309_s_dep_cr_press _a1_bg.pdf / . Получената сума 60 млрд. евро представлява повече от 150% от БВП. Е как мислите колеги : Дали Финансовата система на България е ликвидна и стабилна? Естествено, че не.
Посочените по-горе данни показват, че „стабилната” финансова система на България е изправена пред банкрут. Това е и единственото хубаво нещо, което може да се случи в България през последните 10 години. Това е изход от безизходната ситуация в която сме изпаднали и потвърждение на Българската поговорка – „Който нож вади – от нож умира”. Разбира се тук е и ролята и на държавата, която следва да защити интересите си и тези на собствените си граждани, а не тези на финансовата олигархия довели ни до тук. Изхода е един – излизане от системата Валутен борд и оставяне на финансовата ни система на естествените пазарни оздравителни процеси.
ЩЕ СЪСИПЯТ ЛИ И ОГРАБЯТ БАНКИТЕ?
• Форсираха промени в Закона за кредитнитеинституции.
• Въвежда се узаконенбанков произвол. Хоратас кредити доринямат право на информация!
На 20 ноемвриправителството прие променив Закона за кредитните институции и ги внесе в парламента за гласуване.
Връх на наглосттае следното, записанов мотивите на кабинета на Орешарски:
„в случая на България процесът водидо либерализиране на някои пруденциални разпоредбиспрямо установеното досегапо-консервативно местнонадзорно третиране на банките от странана БНБ”.
Накратко – контролът върхубанковата система, гаранциитесрещу риск и ликвидни кризи, срещуфалит и т.н. вместо да бъдат запазени - ще бъдат намалени или елиминирани.
Наглостта е, че европейското законодателство въобщене изисква подобнимерки, както твърдиправителството. Родните управницисе аргументират чрезДиректива 2013/36/ЕС на Брюксел. Който се интересува, може да я прочете оттук – от официалния вестник на Европейския съюз:
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ%3AL%3A2013%3A176%3A0338%3A0436%3ABG%3APDF
В резюме аз ще анализирам специфичнияй „прочит” у нас. Ето казвасе казва напримерв директивата:
„Настоящатадиректива следва да се чете заеднос Регламент (ЕС) № 575/2013 и заедно с него следва да образуват правната рамка, уреждаща банковите дейности, надзорната рамка и пруденциалните правила за кредитните институции и инвестиционните посредници”.
Но в решението на родния кабинет обачего няма регламентЕС 575/2013, с който задължителнои съвместно директиватасе прилага + изменениятав регламент 648/2012/ЕС за капиталовите изисквания. Тук-там само се споменава регламент 575 и то като рядкоизключение - например при придобиване на нашабанка от чуждаи при процедуриза надзор или отнемане на лиценз.
Липсват и др. атрибути на европейскотозаконодателство, с коетопо същество „траспонирането” (въвеждането) на европейскотозаконодателство у нас е опорочено и изкривено до неузнаваемост.
Какво се променя:
1. Хората, взели парикато кредит от банките, остават без всякаква защита, а банките ще могатда си правятс тях каквотоси искат (далечповече, отколкото го правят сега)
Със законопроекта на правителствотоотпадат членове, коитозадължаваха финансовите институциида предоставят предварителнаи последваща информацияза условията по кредитите, за общодължимата сума за целия им период, за начина на формиране на лихвите, кога се променяти т.н. Давам пример – отпадачл. 58, където те са формирани, а в алинеите на чл. 59, където се казва, че банкитепублично обявяват условиятапо депозитите и кредитите, правят го ясно и разбранои при поискванедават допълнителна информация, навсякъде отпада израза«и за кредитите». И т.н., и т.н.
2. Отваря са пролуказа нахлуване на всякакви «калинки» в управлението на банките: например чрез новиячлен 10а, алинея5: «в състава на Управителния съвет (Съветана Директорите) и на Надзорния съветсе включват лицас РАЗНООБРАЗНА квалификацияи професионален опит, съответстващи на спецификатана осъществяваните дейностии основните рискове...».
Например се включвапоредния Ицо Салфетката(келнерът Христо Александровот фалиралата навреметоАгробизнесбанк), понеже банкатае кредитирала заведенияза хранене или пък има ведомственстол за персоналаси.
3. Либерализират се правилата за собственкапитал и капиталовибуфери. Отпадат понятиякато кредитен, позиционен, валутен риск,, рискпо сетълмента, операционени т.н. Отпада изискването да поддържат поне 10 млн. лв. акционерен или собствен капитал.
Накратко– сегашните нормативи, на които трябва да отговарят финансовите институции, значително се либерализиратили премахват въобще
4. Отпада изискването в чл. 43 (той се отменя изцяло) за формиране на провизиипо обезценките и лошите кредити.
Официалнотова се обяснявас различни буфери, но те съществувахаи досега, при това в по-голям обем, отколкотоще бъдат в бъдеще. Т.е при лошо развитиебанката ще има по-малки възможностида се спасии да запазипарите на клиентитеси.
5. Досегашните забрани или разрешителни режими за голяма експозиция (отпусканена даден кредит, който надвишава например10 или 15% от капиталана банката) изчезватили просто се размиват
Т.е. ръководството на банкатас единодушие можеда гласува и кредит в размерна 100% от капиталай за лицетоХ, което им е приближено.
6. Маха се забраната банката да влага повече от 10% от капитала си в някое дъщернодружество или общодо 50% от капиталав няколко такивафирми.
Това е прякаи прекрасна възможностпри нашите условияза източване на финансовите институции и преливането на паритеим във фирмина „свои хора”.
7. Когато банка е част от групаили финансов холдинг, тя дава информацияза
настъпилите в тях променив срокдо 30 дни следкрая на календарнатагодина.
По този начинможе да се укрият промени върхусобствеността на банката(настъпили например в началото на годината, които ще се обявят чак следващатагодина), които влияятна нейната надеждност. Кому е нужнастарата информация, когатоби било и вече късно за реакция??!!! Това криериск и за депозантите, сложили там парите си на влог. Отпадането/влизанетона нов ключовза групата и структурата акционер е гобална смяна в структурата на собственосттаи крие голямриск.