Приказка с два края за Тримата братя
Общо начало и завръзка
Имало едно време трима братя. Те имали кокошчица да им снася яйчица, козичка да им дава млекце и нивичка да сеят житце и да си правят брашънце. От яйчицата, млекцето и брашънцето си правели страхотни палачинки, които хапвали сладко-сладко, после полягали на зелената тревичка пред къщичката си и се кефели на слънцето. И така кротко протичал животът им, както обикновено тече и всеки що-годе приличен живот.
Веднъж обаче, слънчеви изригвания ли е имало, козичката ли бе пасла някоя непозната билка, по телевизора ли казали някоя глупост, но незнайно защо, всичко се объркало.
— Няма да направя палачинки, докато не ми дадете една парá! — казал първият брат, който обикновено правел палачинките — Парáта ми трябва, за пране на дрехите и за измиване на кенефа.
— Няма да изпера дрехите, докато не ми дадете една парá! — казал вторият брат, който обикновено перял дрехите — Парáта ми трябва, за палачинки и за измиване на кенефа.
— Няма да измия кенефа, докато не ми дадете една парá! — казал третият брат, който обикновено миел кенефа — Парáта ми трябва, за палачинки и за пране на дрехите.
И седнали тримата братя на зелената тревичка пред къщичката си, но не се кефели на слънцето. И седели така три дни. Били много гладни, а в килера имали и яйчица, и млекце, и брашънце. Дрехите им били мръсни, а реката минавала на един хвърлей място. Кенефът смърдял, а те не помръдвали ...
Първи щастлив, но кратък край
... Така ги заварила баба им. Тя била мъдра бабичка и не се пречкала много-много наоколо. Седяла си кротко и се кефела на слънцето, както обикновено правят мъдрите хора. Но кенефа така засмърдял, че тя прекъснала сутрешната си медитация и дошла да види какво става. И понеже била мъдра баба, веднага разбрала каква е работата. Взела парче хартия, ножица и цветни флумастри. Изрисувала една парá за чудо и приказ.
Извикала третия брат, показала му парáта и му посочила кенефа. Той хукнал да го чисти. После грабнал парáта и я дал на втория брат. И той хукнал към реката с мръсните дрехи. Занесъл вторият брат парáта на първия брат и той се захванал с палачинките. Седнали накрая тримата братя на свеж въздух, с чисти дрехи и излапали всички палачинки. После се излегнали щастливи на зелената тревичка пред къщичката си. Дошла баба им при тях и ги попитала:
— Момчета, може ли да ви помоля за нещо?
— Каквото поискаш, бабо — отговорили щастливо те.
— Дайте ми една парá.
Първият брат й подал парáта. Бабата я взела, хвърлила я в пещта и седнала пак на припек.
Край.
Втори нещастен, но дълъг и мъчителен край
... Така ги заварил съседът им. Той бил хитър човек и се навъртал наоколо. Отварял си широко и очите, и ушите, и носа, както обикновено правят хитрите хора.
Кенефът усмърдял вече цялата околност и съседа бил доволен. Дошъл той при тримата братя, усмихнал се приветливо, погалил ги бащински по главите и заговорил. Говорил умно и убедително за криза-мриза, рецесия-месеция, депресия-мепресия, инфлация-минфлация, дефлация-мефлация, хеджиране-меджиране, субсидии-мубсидии, тренд-мренд, фондове-мондове, баланс-маланс, пасив-масив, актив-мактив, ефективност-мефективност, растеж-барабеж, индикатори-миндикатори, инвестиции-минвестиции, ликвидност-миквидност, дълг-мълг, кредит-мредит, заем-баем. Накрая завършил с това, че той е голям експерт-сексперт, консултант-монсултант и инвеститор-минвеститор. На тримата братя им увиснали ченетата.
— Съседе — извикали те в един глас — ние сме здрави, прави и корави момчета, трябва ни само един заем-баем и ще направим чудеса!
— Аз мога да ви отпусна заем една парá, но вие трябва да ми върнете две пари — меко казал съседа.
— Но ние нямаме две пари, как ще ти ги върнем — извикали отново в един глас тримата братя — пък ако имахме две пари защо ще вземаме заем-баем от една парá — спогледали се объркано те.
И съседът отново заговорил за главница-млавница, лихва-михва, проценти-мроценти, рикс-миск, падеж-мадеж, гаранция-маранция, пазар-мазар, марджин-барабарджин, матуритет-батуритет, цесии-месии, дисконт-мисконт. На тримата братя още повече им увиснали ченетата.
— Виждам, че имате яйчица, млекце и брашънце — отбелязал съседа — това го вземам за лихвата-михвата. А сега вижте и парáта!
Съседът им показал една парá за чудо и приказ. Тримата братя подскочили и протегнали ръце към нея.
— Не! Няма да ви я дам още. Вие не знаете как да управлявате финансови-минансови средства. Искам гаранции-маранции, че ще ми я върнете. Така че, преди да ви я дам, трябва да изпълните следните гаранционни-маранционни условия.
Ти — посочил той третия брат — трябва да ми измиеш кенефа.
Ти — обърнал се той към втория брат —отиваш да ми изпереш дрехите.
А ти — приближил се той до първия брат — отиваш през девет планини в десета да освободиш моя вълшебен извор. Там местните хора са решили, че извора е техен. Ако буйстват много, ги разстрелваш — завършил той и му подал една пушка.
— Ама ние сме гладни — проплакали тримата братя.
— Вие имате вече една парá, така че можете да си купите храна от мен — отвърнал съседа.
Съседа им дал една чудно красива и отделяща BPA пластмасова кутия, пълна с каша от GMO соя, аспартам и/или глюкозо-фруктозен сироп, хидрогенирани мазнини, овкусена с мононатриев глутамат, оцветена с тартразин и консервирана с нитрит и бензоат. Братята излапали кашата и хукнали да изпълняват гаранционно-маранционните условия.
Не минало много време и първия брат се върнал от далечната планина с дървен крак и без една ръка. Тамошните хора продължавали да твърдят, че вълшебния извор е техен. И то доста убедително.
Другите двама братя продължавали да мият кенефа и перат дрехите на съседа, срещу чудно красиви пластмасови кутии с каша. От кашата братята имали ту зверско разстройство, ту тотален запек и били леко поизнервени. Вече не помнели защо ядат само каша и къде са яйчицата, млекцето и брашънцето. Не разбирали защо мият кенефа и перат дрехите на съседа, а техните са мръсни.
Първият брат се тътрел с дървения си крак наоколо и се оплаквал от недостига на каша. Освен това постоянно мърморел за равни права за катерене по черешата. Една вечер другите двама братя не издържали, изтръгнали дървения крак и му разбили черепа с него.
На следващия ден, третият брат заявил, че не може повече да живее в тяхната смрадлива къща с висока престъпност и нисък стандарт на живот и се запилял някъде по света да мие чужди кенефи.
Последният брат излапал доволен тройна порция каша, но го присвил стомаха и изтичал до кенефа. Там се подхлъзнал на едно прясно лайно и паднал в дупката. Така и не успял да излезе — крещял няколко дни и накрая се удавил в собствените си лайна.
В това време съседа си направил чудни палачинки от продуктите, които взел от братята. И нямало как да не са хубави. Яйчицата били от свободно гледани щастливи кокошки, млекцето от уважавана козичка, пасла само по тучни ливади, житцето отглеждано без пестициди, а брашънцето смляно в каменна мелница. Излапал палачинките, избърсал си мазната уста и седнал да се кефи на слънцето. Единственото, което разваляло кефа му, била ужасната воня и крясъците от съседния двор. “Някои хора май не могат да се цивилизоват. Но ако не им помагаме ще се удавят в собствените си лайна.“ помислил си той. След това облякъл чисти дрехи и решил да замине през девет планини в десета да си нагледа
имотите.