В България законите се спазват трудно. Не сме много впечатлени от наличието на глоби за неправилно паркиране или червен светофар и ежедневно правим нарушения. Професиите на съдията, прокурора, полицая не излъчват същия респект както в САЩ например. Цялата държавност е подкопана, когато правораздавателната система не е на висота.
Защо наблюдаваме този феномен в България?
Българите имаме много малко за губене. Безработицата е в двуцифрени измерения, а работещите на пълен работен ден не могат да посрещнат най-обикновените човешки нужди. Здравеопазването е в нищета, културата и изкуствата са подкопавани от пошлост и кич, обществените услуги и инфраструктура не са на нормалното ниво. Животът в България изобщо не е розов.
Когато човек няма каво да губи, той е горчив и неуправляем. Той няма респект към държавните институции, към съгражданите си, към средата, в която живее, към себе си, към нищо. На такива хора разчитат съвременните терористични групи по света и крайно десните фашистки партии. В България отчаяните от тежкото и безизходно икономическо положение все по-често прибягват до самоубийство.
Всеки човек, работещ на пълен работен ден, независимо от квалифицираността на труда, който изпълнява, заслужава покупателната способност, позволяваща му посрещането на всички основни материални и духовни човешки нужди и така правейки го горд член на обществото, в което живее. Тогава и законодателната система в България ще има основата, позволяваща й да работи на световно ниво, тъй като тогава ние, българите, ще имаме нужния респект, защото ще имаме много за губене.
Програмата на БТР ще създаде този респект - респект към труда, позволяващ на всеки български работник и служител да живее пълноценен и смислен живот.
Защото бедността не е порок, бедността е свинщина.
Райчо Марков
Ню Йорк