В един български интернет форум участник с псевдоним "gat3way" сподели следния виц (извинявам се, ако вече сте го чули):
“В едно забутано гръцко село близо до турската граница, в разгара на кризата, идва един немски турист. Влиза в единственото (неугледно) хотелче, оставя банкнота от 100 евро като депозит на рецепцията с уговорката да разгледа стаите и условията и ако му хареса, да му се пишат към сметката, ако не - на тръгване си ги взема. Съответно, рецепционистката тръгва да му показва стаите.
Междувременно, хотелиерът веднага звъни на доставчика на храна, за да се разплати (ползвайки банкнотата на немеца). Доставчика съответно отива във фермата, фермерът съответно дава стотарката на шофьора на камиона, който му носи фураж и торове, шофьорът отива в местната кръчма и ги дава на кръчмаря, където е натрупал дългове от пиене на вересия, кръчмарят дава на полицая, който не му затваря кръчмата въпреки че се пуши вътре, полицаят деликатно бута банкнотата на една проститутка, проститутката на бегом отива отново в хотела за да си плаща за престоите.
Малко след цялата тази врътка, немският турист слиза бесен и разочарован от неработещите климатици, мръсотията и комарите, взема си 100-те евро и пали колата към следващото село.
Специално това село обаче е много щастливо - защото хората са си изплатили дълговете.”
Ще цитирам (отново!) по памет Уорън Мозлър:
“Капитализмът работи чрез гласуване с парични единици. Когато предприемач изобрети хубав продукт, който се търси и е харесван от потребителите, този предприемач натрупва богатство и всички са доволни. Но ако продукът му е некачествен или старомоден, никой не гласува с паричните си единици за него и бизнесът му закономерно фалира.
Проблемът обаче е, че в момента няма достатъчно парични единици в обръщение в икономиката, с които потребителите да гласуват дори и за качестените стоки и услуги."
ММТ показва как винаги да се поддържа оптимално количество парични единици в обръщение в икономиката на дадена страна, така че винаги да съществуват пълна заетост и стабилни цени, и потребителите да имат достатъчна покупателна способност, с която да гласуват за произведените стоки и услуги.
Ню Йорк